Стефани Кирякова

Кой е най-ранният ти спомен свързан със спорта, който практикуваш?

Първият ми спомен е от първата ми тренировка. Помня влизането в залата и всички малки момиченца, които бяха край мен сякаш беше вчера.

Имала ли си труден момент, в който ти е идвало да се откажеш? Какво те накара да продължиш?

Имала съм не един момент, в който ми се е искало да се откажа от всичко. Но това, което винаги ме разубеждава е труда, който съм оставила след себе си през годините и мечтите, които стоят пред мен. Вярвам, че трудните моменти ги има, за да може после успехът да е още по-сладък.

Коя е най-високата цел, към която се стремиш?

Най-високата ми цел е златен медал от Олимпийски Игри.

Имаш ли друга страст, освен сорта, който практикуваш?

Имам различни хобита извън залата като четене на книги, гледане на интересни филми и сериали, но като страст мога да определя писането. Смятам, че то е нещо, което съм наследила от баба си. Тя беше поетеса. Успявам най-добре да запечатам един момент като излея емоциите си върху лист хартия. По този начин и научавам нови неща за самата себе си, колкото и странно да звучи. Мечтая един ден да издада собствена книга за пътя ми в художествената гимнастика.

С кое твое постижение се гордееш най-много?

За мен е сложно да кажа “гордея се”, когато става дума за мен. Но се чувствам удовлетворена и щастлива всеки път, когато победя самата себе си. А на нас това ни се налага да го правим всеки ден.